Отново сме на прага на Великден – най-големият християнски празник, които събира и сплотява семейството. Малки и големи се вълнуват и суетят около боядисването на яйцата и приготвянето на традиционните козунаци.
Великден винаги се чества на различна дата. Празнува се в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствиe. При православните християни и католиците има разлика в датите, защото първите следват Юлианския калндар, а вторите – Григорианския. По Великден всички погледи са насочени към светите земи и по специално към Йерусалим.
“Тъй казва Господ Бог: Това е Йерусалим! Аз го поставих в средата на народите, и наоколо му -земи“ (Иезекиил 5:5)
Йерусалим е известен като Свещеният град, Градът на мира, Златният Йерусалим, Градът на Давид. Няма друг град, който да е ставал причина за толкова много въоръжени конфликти. Но неговите свещени земи са почитани и от трите големи монотеистични вероизповедания и неперкъснато привличат хиляди поклоници от цял свят.
“Хадижилъка“ се заражда още по време на Османската империя, когато първенците тръгват на поклонение в Мека.
Думата хаджия идва от арабската дума “хадж“, която означа поклонение. Но постепенно и по-богатите християни започнали да се отправят на пътуване към Йерусалим. Всеки искал да се поклони на Божи гроб. За да получи човек званието хаджия, трябва посещението да бъде по време на Страстна седмица, трябва да види огъня (или т.нар нура), които излиза от Божи гроб в нощта на Възкресение, трябва да се потопи в река Йордан, трябва да получи документ от патриаршията в Йерусалим.
Поне веднъж в живота си човек трябва да посети тези свети места. Трябва да усети духа и атмосферата. Трябва да измине пътя на Via Dolorosa – спирките на Кръсния път, които са общо 14 и завършват на Божи гроб. Божи гроб се намира в центъра на Ротондата и е покрит с гладка мраморна плоча, която се намира там от 1555г. Първоначално гробът се е намирал в пещера, изсечена в скалата, а Ротондата е построена върху и около нея. Над гроба денонощно светят 42 лампи – по тринадесет за Католическата, Гръцката православна и Арменската църкви и четири за коптските.
Крачейки по тези места, човек се изпълва с вяра, смирение и благодарност. Потапя се в една друга реалност и като че ли главата се “изпразва“ от цялата суета на новия и модерен свят. Обръща поглед назад във времето и историята. Научава много за произхода и зараждането на християнските традиции, а това е важно, за да може да научим нашите деца да почитат този голям празник.
Великден е празник на Възкресението, Надеждата и Вярата! Нека бъдем по-добри едни към-други и към себе си!
Светли и весели празници!
Може би ще ви допаднат нашите Лешникови козунаци със сусамово масло и портокал.
